Скъпи приятели,
Трудно е да се повярва, че времето ни заедно във Вашингтон скоро приключва. Дните бяха пълни, а днес - отбелязващи началото на 14-теth година на безсрочно задържане за мъжете в Гуантанамо, не е изключение.
Утрешният актуализация ще донесе информация за нашия 12 януариth дейности - и ще бъдат написани, след като авторите са имали първата си твърда храна в 7 дни (хора, които са местни, са поканени да се присъединят към нас, за да прекъснат постите 10am - Първа Троица.
Пълна резюме на нашето януари 11th дейности е по-долу. Можете да намерите забележките на Джереми Варон (WAT) от Белия дом туки снимки на присъствието ни в DC Flickr намлява Facebook.
Добре беше да съм на улицата с много от вас днес. И ние се отписваме сега, подготвяйки се за последния ни ден на улицата заедно ... засега.
В мир,
Свидетел срещу изтезанията
www.witnesstorture.org
януари 11th Oбобщение
Свидетели срещу изтезанията отбелязаха януари 11th, 2015 г. с митинг, който беше мрачен и вдъхновяващ, пълен със свежа енергия и инерция, дори когато годишнината от затвора в Гуантанамо се появи за тринадесети път. Въпреки че времето беше много по-опрощаващо, отколкото вчера, бдението и походът все още бяха физическо предизвикателство за по-бързите. Ораторите също ни предизвикаха: да продължим да обичаме, да свързваме проблемите, да разкриваме скритите несправедливости и да задълбочаваме нашето състрадание и ангажираност към мъжете мюсюлмани, от името на които действаме.
След междурелигиозна молитва, разнообразен кръг хора говориха пред Белия дом, като всички говореха със страстта, произтичаща от личния опит, хвърляйки светлина върху несправедливостта на Гуантанамо от тяхната конкретна гледна точка. Изпълненията на Поетите на мира започнаха и сложиха край на присъствието на Белия дом. Между ораторите хората четяха писма от задържаните на глас, тъй като снимките на задържаните бяха показани на плакати. След всичко това бързите в оранжеви гащеризони се подредиха и тълпата от наблюдатели се смрази, докато гледаха. Време беше да тръгнем към Министерството на правосъдието. Водещият в процесията по тяло и дух бяха Маха Хилал и други членове на групата „Мюсюлмани, които се събраха за затваряне на Гуантанамо“.
В Министерството на правосъдието Джеръми Варон обясни значението на местоположението и приятел от Кливланд повдигна желанието ни за мир, красота и освобождаване на пленниците ни. По нейна покана всеки човек от тълпата взел един от 127 оранжеви карамфили, обозначени с името на настоящ задържан в Гуантанамо, и го хвърлил зад полицейската барикада на стълбите на Министерството на правосъдието.
Публичното пространство между Върховния съд на DC, Федералния окръжен съд и Централния клетъчен блок на DC беше третата и последна спирка на нашия марш. Хора със и без гащеризони стояха в пълен кръг, знак за нашата задружност. Емануел Канделарио извика нашата „енергия, ярост, живот и любов“ в поредица от песнопения, завършили с „Изключете централно!“ визирайки затвора точно под краката ни. Шахид Бътър от партизанското поетническо въстание в DC излезе и ни напомни, „Sola una lucha hay“, че има само една борба. Накрая Урудж ни благодари, че говорим от името на онези, които не могат да говорят в момента, хора, на които вярваме, ще стоят тук един ден, до нас, на справедливост.
По-долу ще намерите резюме на всяка от изказванията днес.
Молитва
Зайнаб Чаудри от Съвета за американски ислямски отношения отвори молебен, призовавайки участниците заедно в различията си да поискат справедливост от Божественото. Тя прочете от стихотворението „Тишина“ на Едгар Лий Мастърс: Настъпва мълчанието на голяма омраза / И мълчанието на голяма любов / ... / Има мълчанието на несправедливо наказаните; И тишината на умиращия, чиято ръка / изведнъж стиска твоята.
Равин Чарлз Файнберг обяви, че можем да започнем да спираме тази война, като почитаме Божия образ в човешките същества.
Белият дом
Лука Нефьор изпълни своята поема, "Има човек под тази качулка": на хората в моята страна, моля те, / не се преструвай, че търсиш свобода / или справедливост, или каквото и да е общо благо, докато не сме готови да признаем човешките права / на всеки / един / човек под този качул.
Джереми Варон издаде красив адрес, подчертавайки дара на надеждата, който се появи в разгара на несправедливостта от последната година. Не само обещаващи думи, имаме 28 истински издания, които да отпразнуваме, като всяко освобождаване представлява умишлен политически акт. В тези действия можем да видим силата на гладната стачка на затворниците от Гуантанамо и силата на съпротивата на обикновените граждани. „Нека разрастваме тази сила“, призоваваше тълпата, „за да превърнем 2015 г. в годината на големия юбилей на Гуантанамо, когато стените на безсрочното задържане се рушат, плачовете на мъченията утихват, когато камъкът в сърцето на Америка започне да омеква, когато гордите мъже, несправедливо обвързани, се разхождат безплатно и всички мъже в Гуантанамо се третират като хора. "
Рон Стейф, изпълнителен директор на Национална религиозна кампания срещу изтезанията, цитира Псалм 13, за да илюстрира агонията на безсрочното задържане: „Докога, Господи? Ще ме забравиш ли завинаги? ” Изтезанията се оправдават с НЯМА традиция на вяра, каза той. Трябва да затворим Гуантанамо, в името на американските ценности и в името на Бог.
Алия Хусейн от CCR ни разказа истории: историята на Фахд Гази, прекарващ още една година далеч от дъщеря си Хафса; на Мохамед ал-Хамири, приятели с Аднан Латиф, който се чуди дали ще излезе жив или ще сподели съдбата на своя спътник; на Ghaleb Al-Bihani, който се бори да управлява своя диабет и свързаната с него хронична болка; на Тарик Ба Одах, който е бил насилван ежедневно по време на гладната стачка, започнала през 2007 г. Важни са историите, а не цифрите, каза Алия. Единственото число, което искаме в Гуантанамо, е нула.
Нур Мир на "Амнести интернешънъл" говори по-нататък, споделяйки за родния си град Исламабад и как животът й се формира от страха, че баща й ще бъде прибран. Тя се обяви против културата на страха в Съединените щати, страхът, който позволява зловещата ни външна политика да продължи. И вътрешната политика - Нур ни напомни, че и черните тела носят оранжеви гащеризони, а националните ни новини подкрепят същата култура на страх.
Дебра Сладък от Светът не може да чака подчерта това затворът в Гуантанамо НЕ е бил грешка, но целенасочен и мощен символ на американската империя. Нещо повече, прекратяването на Гуантанамо не прекратява несправедливостта на САЩ - нашата нация все още не е признала, че черните животи имат значение. Днес е не просто символичен юбилеен протест, а РЕАЛЕН ДЕН, когато се ангажираме да работим заедно, за да оценим живота на всички.
Анди Уортингтън призова ни да продължим да оказваме натиск върху администрацията на Обама, питайки ги: „Какво правите с тези 59 мъже, които са освободени? 52-те йеменци, които се нуждаят от държава, в която да се репатрират? " А за онези, които нямат разрешение за освобождаване, трябва да признаем, че „доказателствата“ срещу тях са безполезни, продукт на подкуп и изтезания, обида за нашите представи за справедливост и справедливост.
Маха Хилал говори от името на групата „Митинг мюсюлмани за затваряне на Гуантанамо“ с искане Гуантанамо да бъде затворено. Тя призова мюсюлманите особено да вземат активна роля в осъждането на това, което по същество е американски затвор за мюсюлмани по света.
Мери Хардинг от TASSC сподели солидарността на оцелелите от изтезанията, които познават „чувството за изоставяне, болка, страх“ и болката на членовете на семейството, което мъжете от Гуантанамо изпитват. Тя призова за отчетност и каза, че докладът за изтезанията на Сената ще бъде важен само дотолкова, доколкото движението му дава сила. Отчетността трябва да бъде и вътрешна, защото гражданите на САЩ не страдат? „Ами островът на Райкър? Тези хора са НАШИТЕ ДЕЦА! ”
Талат Хамдани от Септември Единадесети семейства за мирни утрешни дни разказа историята на сина си, който умря в работата си като първи реагиращ. Вместо да бъде отличен, той беше разследван. Тя подчерта, че ненасилственият отговор на 9 септември е бил и е възможен и е най-добрият начин за предотвратяване на бъдещи атаки. „Америка, в която вярвам ЩЕ затвори Гуантанамо! Гуантанамо е СРАМЪТ за Америка. "
Министерство на правосъдието
Джереми Варон обясни как Министерството на правосъдието е допринесло за правната бъркотия, която тормози всички усилия за затваряне на Гуантанамо. В началото на администрацията на Обама DOJ избра да отмени решение, което би позволило на американските военни да преселят повече от дузина уйгури в района на метрото на DC. DOJ е част от Америка, която не успява да изпълни нашите идеали, вместо това създава условия, които насърчават продължаващата касапница. „Откровено ми е гадно от това. Болен от това, че ни казват, че тази машина ни прави безопасни. Твърдейки за мантията на върховенството на закона, тези служители са нанесли щети на всички нас. "
DC Върховен съд / Федерален окръжен съд / Централен блок на Централния блок
Откъс от този на Шахид Бътър „Добре дошли в Terrordrome“:
Имаше време нашата нация да предлага световно вдъхновение
Днес нашите политики насърчават нарушенията на правата на човека
Изтласкват ви от самолет, не можете да разберете дали е нощ или ден
Не знаете къде се намирате, така или иначе никога не сте били там
Но тук, в лагера X-Ray, от години ще останеш
Добре дошли в Terrordrome.
Gitmo, Bagram, президентите се променят, злоупотребите продължават
Не можем
прилага закона
еднакво
Докато не съдим съдия Бибий и затваряме Дик Чейни.
СВИДЕТЕЛСТВО СРЕЩУ ТУРЦИЯТА СОЦИАЛНИ МЕДИИ
"Харесай ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/witnesstorture
Следвайте ни в Twitter: https://twitter.com/witnesstorture
пост всички снимки на местните ви дейности http://www.flickr.com/groups/witnesstorture/
