Войната е красива?

„Войната е красива“ е ироничното заглавие на красива нова книга с фотографии. Подзаглавието е „The New York Times Илюстративно ръководство за блясъка на въоръжените конфликти. " След тези думи има звездичка и тя води до тях: „(В която авторът обяснява защо вече не чете The New York Times). " Авторът никога не обяснява защо е прочел New York Times да започнем с.

Авторът на тази забележителна книга, Дейвид Шийлдс, е избрал цветни военни снимки, публикувани на първата страница на New York Times през последните 14 години. Той ги организира по теми, включи епиграми към всеки раздел и добави кратко въведение, плюс послеслов от Дейв Хики.

Някои от нас отдавна се противопоставят на абонамента или рекламирането в Ню Йорк Таймс както и мирните групи. Четем отделни статии, без да плащаме за тях или да приемаме техния мироглед. Ние знаем, че въздействието на Пъти се крие предимно в това как влияе върху телевизионните „новинарски“ репортажи.

Но какво да кажем Пъти читатели? Най-голямото въздействие, което хартията има върху тях, може да не е в думите, които той избира и пропуска, а по-скоро в изображенията, които думите рамкират. Снимките, които Шийлдс е избрал и публикувал в голям формат, по един на всяка страница, са мощни и фантастични, направо от вълнуващ и митичен епос. Без съмнение може да ги вмъкнете в новото Star Wars филм без твърде много хора да забележат.

Снимките също са спокойни: залез на плаж, облицован с палми - всъщност река Ефрат; лице на войник, което се вижда сред полето с макове.

Виждаме войници, които охраняват плувен басейн - може би гледка, която някой ден ще пристигне в Родината, както вече са забелязани други забележителности, забелязани за първи път на изображения от чужди войни. Виждаме колективни военни учения и тренировки, като в пустинен летен лагер, пълен с другарство в кризи. Има приключения, спорт и игри. Войникът изглежда доволен от неговия трик, докато държи манекенска глава с каска в края на пръчка пред прозорец, за да я изстреля.

Войната изглежда както забавен летен лагер, така и сериозна, тържествена и почтена традиция, тъй като виждаме снимки на възрастни ветерани, милитаристични деца и американски знамена обратно вкъщи. Част от сериозността е грижовната и благотворителна работа, изложена от снимки на войници, утешаващи децата, които може би току-що са останали сираци. Виждаме свещени американски войски, които защитават хората, чиято земя бомбардират и хвърлят в смут. Виждаме любовта на нашите герои към техния гостуващ командир Джордж Буш.

Понякога войната може да бъде неудобна или трудна. Има малко съжаление за страданието. Понякога е трагично интензивно. Но в по-голямата си част една доста скучна и недостойна смърт, за която никой не се интересува, идва при чужденците (извън САЩ има чужденци навсякъде), които са оставени в канавката, докато хората си тръгват.

Самата война, централно, е технологично чудо, което смело извади от добротата на нашите превъзходни сърца една изостанала област, в която местните жители са позволили на своите домове да се обърнат към развалините. Празното селище е илюстрирано със снимка на стол на улица. На земята има изправени бутилки за вода. Изглежда, че заседанието на борда е приключило.

И все пак, при всички недостатъци на войната, хората са най-вече доволни. Раждат и се женят. Войските се връщат у дома от лагера след добре свършена работа. Красивите морски пехотинци невинно се смесват с цивилни. Съпрузите прегръщат своите замаскирани полубогове, върнати от борбата. Малко американско момче, държано от усмихнатата си майка, се усмихва радостно на гроба на баща си, който почина (щастливо, човек трябва да си представи) в Афганистан.

Поне в тази селекция от мощни изображения не виждаме хора, родени със страховити вродени дефекти, причинени от отровите на американските оръжия. Не виждаме хора, женени на сватби, поразени от американски ракети. Не виждаме трупове на САЩ да лежат в канавката. Не виждаме ненасилствени протести на американските окупации. Не виждаме лагерите за мъчения и смърт. Не виждаме травмата на тези, които живеят под бомбите. Не виждаме ужаса, когато вратите се ритат, по начина, по който бихме го направили, ако войниците - като полицията - бъдат помолени да носят телесни камери. Не виждаме надписа „MADE IN THE USA“ върху оръжията от двете страни на войната. Не виждаме възможностите за мир, които са били старателно избягвани. Не виждаме американските войски да участват в причината за смърт номер едно: самоубийството.

Няколко от тези неща може да се появят от време на време в Ню Йорк Таймс по-вероятно на страница, различна от предната. Някои от тези неща, които може да не искате да видите със зърнените храни. Но не може да има съмнение, че Шийлдс е заловил портрет на един ден от живота на пропагандист на войната, и че участващите фотографи, редактори и дизайнери са направили толкова, колкото да накарат в миналото 14 години масово умиране, страдание и ужас в Близкия изток, както и всеки един New York Times репортер или текстов редактор.