От Радост Първа
Връх Хорив, Уискон. - Бони Блок, Джим Мърфи, Ларс и Пати Прип, Мери Бет Шлагхек и аз бяхме в зона за почивка 10 покрай I- 90/94, на около 5 мили южно от Мостън, от 10:00 ч. Сутринта на 9 октомври 2014 г. Имахме модел дрон и куп флаери „6 неща, които трябва да знаете за дроновете“, за да ни помогнат да достигнем до обществеността, така че те да могат да научат повече за това, което се случва точно по пътя в базата на Националната гвардия на Volk Field Air. Бяхме там в знак на солидарност с други хора в страната като част от „Запазете място за седмица на мира“ и глобални дни на действия срещу безпилотни летателни апарати, спонсорирани от Code Pink, Know Drones и други групи.
Избрахме да разлетим точно тази зона за почивка, защото тя е най-близката до базата за национална гвардия на Волк Филд, на около 20 мили южно от базата. Ние, като коалиция на Уисконсин за приземяване на безпилотните самолети и за прекратяване на войните, бдим пред портите на Волк Поле в продължение на почти три години, протестирайки срещу обучението там на пилоти, които управляват Сенчестите дронове. Ние сме в основата с нашите знаци на всеки 4th Вторник от месеца 3: 30 4: 30. В 4: 00 ч около 100 колите напускат базата и карат точно покрай нас и така имаме много експозиция.
Джим ни призовава да пробваме листовки в зоната за почивка от няколко години и това се оказа отлична възможност за обществено образование. Успяхме да се свържем с истински напречен разрез на Средна Америка и имахме възможност да раздадем листовките си и да поговорим с хората за случващото се на Волк Фийлд, както и за безпилотните войни в чужбина. Приличен брой хора бяха много подкрепящи и ангажирани с нас. Немалко изглеждаха, че нямат много чувства към войната с безпилотни самолети по един или друг начин. Имаше малък брой хора, които бяха много нещастни да ни видят там и се разпуснаха с доста неприветлив език.
Малко след като пристигнахме в зоната за почивка и започнахме да настройваме дрона, мениджърът на зоната за почивка излезе и ни каза, че ще трябва да си съберем багажа и да тръгнем. Казахме, че сме в публична собственост и че планираме да останем там до обед. Казахме й също, че няма да блокираме никого или да действаме заплашително, и й дадохме флаер. Тя се разстрои и ядоса, когато й казахме това и тя каза, че ако не си тръгнем, ще трябва да се обади на Държавния патрул и не смята, че ще искаме да стигне толкова далеч. Отговорихме, че бихме искали тя да се обади на Държавния патрул, защото знаехме, че имаме право да бъдем там. Тя си тръгна надуто.
Минаха около 15 минути, преди служител в обикновени дрехи, облечен в костюм с изряден разрез на екипажа и значка на врата му, се приближи до нас. Той каза, че му е казано, че има смущение, и ни попита дали има смущения. Джим отговори, като попита дали изглежда, че има смущения. Офицерът гневно отговори, че ще задава въпросите и ние ще отговорим.
Обяснихме му какво правим, че сме в публична собственост и наше конституционно право е да бъдем там. Казахме му, че не блокираме никого и ако не иска флаер, не го натискаме.
В този момент на мястото пристигна униформен служител на Държавния патрул. Офицерът, с когото разговаряхме, каза, че униформеният ще поеме. След като двамата разговаряха няколко минути, униформеният дойде и му казахме какво правим. Той ни каза, че някои хора може да не оценят нашата позиция и каза, че ако започнат да говорят неща, които не ни харесват, трябва да обърнем другата буза. Казахме му, че практикуваме ненасилие и умеем да деескалираме такива ситуации. Каза ни да имаме добър ден и си тръгна. Чувствах, че това е малка победа за нас. Често не се извиква полиция и в крайна сметка ни казват да продължим и да продължим да правим това, което правим.
Няколко минути по-късно шериф на окръг Джуно спря в зоната за почивка и паркира. Той не разговаря с нас, но прекара няколко минути в разговор с някого в полицейска кола без маркировка, преди двамата да потеглят. Гражданският активизъм изглежда спечели за деня.
Искам да разкажа история за един човек, с когото съм говорил. Докато му връчих листовка, той каза, че подкрепя това, което правим. Но той каза, че внукът му е бил в армията и е управлявал камера за безпилотните самолети и не е убивал деца. (Един от нашите знаци гласеше „Дроновете убиват деца“.) Отговорих, че има много невинни хора, включително много деца, които са убити от атаки с безпилотни летателни апарати в страни отвъдморски. Той отново каза, че внукът му не е убивал деца. Казах му, че имаме списък с имена на много от децата, които са били убити. Той отново каза, че внукът му е семеен мъж с четири деца и няма да убива деца. Той добави, че в продължение на много години е бил медицинска сестра, която е помагала в хирургията с деца и е знаел как е при травмираните деца и внукът му няма да убие деца.
Тази история наистина илюстрира връзката и отричането, които се случват в нашето общество, за това колко силно искаме да вярваме, че сме добрите момчета, че не бихме наранили другите. И все пак хората умират по целия свят в резултат на политиките на нашето правителство. Изглежда, че няма достатъчно хора, които се обявяват против това, което се случва, защото толкова много хора отказват наистина да погледнат смъртта и разрушенията, които военните ни оставят по целия свят. Толкова по-лесно е да затворим очи. Мисля, че това беше истински добър човек, с когото говорих и има толкова много добри хора като него. Как да накараме тези добри хора да се събудят и да се включат в битката, да могат да признаят и да поемат отговорност за ужасите, които нашето правителство и ние извършваме по целия свят?
Всички шестима, които бяхме там, се почувствахме като успешно предприятие и всички се съгласихме, че трябва да се върнем в зоната за почивка, където можем да стигнем до хора, които иначе нямаше да бъдат достигнати. Невъзможно е да разберем какъв вид въздействие сме имали, но се надяваме, че сме докоснали няколко души.
Моля, разгледайте зоните за почивка близо до вас като възможно място за демонстрации. Вече нямаме градски площади. Неправомерно е поне в Уисконсин да се протестира в търговски центрове, защото те са частна собственост. Не винаги е лесно да се намери публично пространство, където има много хора, но това беше добър тест днес и открихме, че полицията няма да се опита да ни попречи да демонстрираме в зона за почивка в Уисконсин. Но пак, кой знае какво може да се случи следващия път. Всичко, което знам със сигурност е, че ще се върнем.
