От Виктор Гросман, Берлин, Бюлетин на Берлин 143,
Март 25 2018.
Моят зет Вернер беше страстен ловец. До ранната си смърт той живее в Източна Германия, наречен Deutsche Demokratische Republik, или DDR (на английски GDR), който изчезва преди 28. Живях и там от много години и там ме зет ме заведе на няколко ловни пътувания. Ясно показах, че въобще не харесвам идеята да снимам елен, красиво животно. Що се отнася до дивите свине, едва ли са красиви същества на очите, освен тези на техните приятели и потомци - не ми хареса идеята да ги застрелям. Отчасти излязох от любопитство, отчасти заради възможността да наблюдавам птиците, докато той наблюдаваше плячката.
Вернер имаше удивително остро око за далечни пасящи животни, умееше с пистолета си, но също и с думи, докато се опитваше да ме убеди, че ловът, въпреки смъртта и кръвта му, е необходимост. Без естествени врагове (до последните години, когато някои вълци са били повторно въвеждани) обраслото население на елените ще хапе и разрушава акра млади горски площи, а многобройните диви свине могат да разрушат много картофени полета. Техният брой трябваше да се държи под контрол от хората, настояваше той. Това не оправдава развълнуваните хоби-ловци, които се разбиваха на всичко, което се движеше, но, твърди той, оправдаваше строго планирано подобрение на техните редици.
Подозирам, че дори тази обосновка би разгневила вегетарианците и веганите и няма да споря. Но интересният аспект за мен беше система, която мнозина биха възприели като ограничение на свободата и типична за такава държавна комунистическа държава. Оръжията и боеприпасите бяха строго контролирани. Оръжията, макар и частна собственост, се съхраняваха в ловните клубове, обикновено свързани с дома и станцията на горския рейнджър. За да получат лицензи като членове на клуба, ловците трябваше да посещават класове и да издържат изпити за идентифициране на дивия живот, избягване на ненужна жестокост или пренебрежение, способност за стрелба - и някои стари традиционни правила за ловци, някога ограничени до благородство или богати хора. Оръжията трябваше да бъдат взети и върнати по договорена система, която регламентира кои сезони и кои животни са подходящи за лов и кои не: болни животни, да, например, но не се прави с елени или диви свине с потомство . Правилата бяха строги; всеки куршум трябваше да бъде отчетен, независимо дали е попадение или пропуск!
Съответните правила бяха в сила за стрелковите клубове. Обучението и лицензите бяха задължителни, оръжията не се държаха у дома, а в клубовете, боеприпасите бяха разпределени и трябваше да се отчитат.
Да, това наистина са ограничения на свободата и най-вероятно са имали обяснение не само по отношение на горското стопанство или спорта, но и политически, без никакви неразрешени оръжия в евентуално бунтовни ръце. А онези, които са упълномощени за униформени хора, също са ограничени до служебното им дежурство.
Това напомня, обратно, причините, поради които някои американци се противопоставят на контрола или ограниченията дори на оръжия за нападение, които със сигурност не се купуват за лов или спорт или за защита срещу разбойници. Когато някои фенове на НАП повишават плакати, които обявяват, че “EM-силата на хората от АР-ХНУМХ”, можем лесно да познаем какви хора са предназначени и каква власт. Не, разпространението на оръжията им не е предназначено само за сталове, фазани или щанги.
Строгите закони за оръжията относно лова на Вернер, несъмнено ограничение на свободите му - разбира се липсваше Втора поправка - също означаваше, че на практика няма смъртни случаи и нито едно масово разстрел в училищата или някъде другаде - дори, както оказа се, в хода на смяната на режима, която настъпи през 1989-1990 г. без никакво кръвопролитие.
Правилата бяха твърде строги? Любителят ми на ловджийски зет никога не ми се оплакваше от ограниченията върху правата му на лов (чиито правила вече не се прилагат). Между другото, той беше учител, който никога не е мечтал да има пистолет в класната стая. А смъртта му, преди той да е бил 65, не се дължеше на злоупотреба с лов или оръжие, а по-скоро, почти убедително, на пристрастяването му към цигари, чието използване беше напълно неконтролирано. Тъй като не съм нито ловец, нито стрелец, нито пушач, трябва да запазя преценка.
