От Брад Улф, Общи мечтиЯнуари 15, 2023
[Бележка на редактора: Работата за прекратяване на войната понякога изглежда като безкрайно изкачване нагоре, с малко движение за мир, превъзхождано и изразходвано от военния промишлен комплекс на академичните мозъчни тръстове на Конгреса, който прокарва разказа за война. Нека винаги помним, че имаме две огромни предимства на наша страна – истината и красотата. Тази красива статия го казва много по-добре от мен. В този случай красотата на поезията е подсилена от друго произведение на автора – Брад Улф е член на управителния комитет на Проекта за защита на Запорожие, който обучава екип от доброволци да отиде в Украйна ще подобри безопасността на атомна електроцентрала, застрашена от война.]
Войната е език на лъжата. Студен и безчувствен, той се излъчва от скучни, технократични умове, изцеждащи живота на цвета. Това е институционално посегателство срещу човешкия дух.
Пентагонът говори на езика на войната. Президентът и Конгресът говорят езика на войната. Корпорациите говорят езика на войната. Те ни лишават от възмущение и смелост и от оценката на красотата. Те извършват касапница на душата.
Вземете например скорошното докладва издадено от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) със заглавие „Първата битка на следващата война: Wargaming китайска инвазия в Тайван.” Този мозъчен тръст проведе 24 повторения на военни игри, при които Китай нахлува в Тайван. САЩ и техните съюзници отговарят. Резултатът всеки път: Никой не печели. Не точно.
- докладва състояния,
„САЩ и Япония губят десетки кораби, стотици самолети и хиляди военнослужещи. Такива загуби биха навредили на глобалната позиция на САЩ за много години. Въпреки че тайванската армия е непоколебима, тя е силно влошена и оставена да защитава увредена икономика на остров без електричество и основни услуги. Китай също страда тежко. Флотът му е в хаос, ядрото на амфибийните му сили е разбито, а десетки хиляди войници са военнопленници.
Деградирал. Увредена икономика. загуби. Докладът се позовава на огромен брой мъже, жени и деца, избити от бомби и куршуми, на икономики и поминък, катастрофално разрушени, държави, опустошени от години. Той дори не разглежда вероятността от ядрен обмен. Думите му са лишени от острата болка и скръб от такава реалност, безжизнена, бездушна. Тези зомбита-технократи не водят война само срещу хората, но и срещу разума, срещу човешките емоции.
Нужен е поет, за да каже истината. Поезията признава не идеалното, а реалното. Реже до кокал. Не трепва. Не гледа встрани.
Те умряха и бяха заровени в кал, но ръцете им стърчаха.
Така че техните приятели използваха ръцете, за да закачат каски.
А нивите? Нима полетата не са променени от случилото се?
Мъртвите не са като нас.
Как могат полетата да продължат като прости полета?
Езикът може да освободи умовете ни или да ги затвори. Това, което казваме, има значение. Твърдите, голи, правдиви думи за разплата. Изречете думите на истината за войната и военните повече не могат да продължат сомнамбулното си изказване на смъртта.
Момче войник под горещото слънце работи с ножа си
да отлепиш лицето от мъртвец
и го окачете на клона на дърво
цъфтящи с такива лица.
Войната използва филология, изпразнена от човечност. Говори по умишлено вцепеняващ начин, за да омаловажава ужасните, планирани убийствени действия. Всеобщите военни игри докладва от CSIS продължава: „Няма строг анализ с отворен код на оперативната динамика и резултатите от инвазията, въпреки нейния критичен характер.“ Звучи антисептично, скучно, но в действителност е, добре, . . .
По-лошо е от паметта, отворената страна на смъртта.
Трябваше да мислим и говорим поетично. Да разкрие лъжата. Поезията мрази баналното, претърсва остатъците, за да даде необичайно свидетелство. Това означава да мислиш и говориш реалистично и трансцендентално, да осветяваш делата на света, независимо дали тези произведения са зловещи или красиви. Поезията вижда нещата такива, каквито са, гледа на живота не като обект, който трябва да бъде експлоатиран, а съзерцаван, почитан.
Защо да лъжа? Защо не живота, както си го замислил?
Ако приемем нашето човечество на сериозно, нашият отговор на разпалващите войната трябва да бъде бунт. Мирен и поетичен, силен и непреклонен. Трябва да повишим човешкото състояние, докато те се стремят да го унижат. Търговците на смърт не могат да победят движение, което говори на езика на поезията.
Корпоративната държава знае какво прави. Те се стремят първо да анестезират умовете ни, за да могат да убият телата ни без съпротива. Те са добри в това. Те знаят как да ни отклонят, да ни изтощават. И ако съберем достатъчно бурна ярост, те знаят как да отговорят на нашето насилие. Но не и поетичен протест. Техните невронни пътища не водят до поезия, до ненасилствен потенциал, до видения на любяща доброта. Техният език, техните думи и тяхната сила изсъхват пред истинното изразяване на техните дела.
Затова се чувстваме
достатъчно е да слушате
на вятъра, блъскащ лимони,
на кучета цъкащи по терасите,
знаейки, че докато птиците и по-топлото време завинаги се движат на север,
виковете на тези, които изчезват
може да отнеме години, за да стигнем до тук.
Ненасилствените революционери, говорещи на езика на поезията, могат да спечелят. Изчислено е, че отнема само 3.5 процента на население, за да свали най-репресивната тоталитарна държава. И въпреки нашите права, ние живеем в репресивна корпоративно-тоталитарна държава, която хвърля в затвора разказвачите на истината и убива широко и безразборно по целия свят. Има ли 11 милиона сред нас в тези Съединени щати, желаещи да говорят и да чуят честния език на поезията?
И така, не поглеждайте настрани. Говорете с непоколебима смелост и честност. Думите имат значение. Дайте свидетелство за живота и за мръсната лъжа на войната. Бъди поет революционер. Истината ще убие Звяра.
Казваш ми, че си поет. Ако е така, дестинацията ни е същата.
Сега се оказвам лодкарят, карам такси на края на света.
Ще се погрижа да пристигнеш благополучно, приятелю, ще те отведа там.
(Поезия от Каролин Форш)
