Украинците могат да победят руска окупация, като увеличат невъоръжената съпротива

Съобщава се, че руските войски освободиха кмета на Славутич, след като жителите протестираха на 26 март. (Facebook/koda.gov.ua)

От Крейг Браун, Йорген Йохансен, Майкен Юл Сьоренсен и Стелан Винтхаген, Водене на ненасилие, Март 29, 2022

Като учени за мир, конфликти и съпротива, ние си задаваме същия въпрос като много други хора в наши дни: Какво бихме направили, ако бяхме украинци? Надяваме се, че ще бъдем смели, безкористни и ще се борим за свободна Украйна въз основа на знанията, които имаме. Съпротивата винаги изисква саможертва. И все пак има ефективни начини да се противопоставим на нахлуването и окупацията, които не включват въоръжаване на себе си или на другите и ще доведат до по-малко смъртни случаи на украинци, отколкото военна съпротива.

Мислехме за това как – ако живеехме в Украйна и току-що бяхме нападнати – най-добре ще защитим украинския народ и култура. Разбираме логиката зад призива на украинското правителство за оръжие и войници от чужбина. Ние обаче заключаваме, че подобна стратегия само ще удължи болката и ще доведе до още по-голяма смърт и разрушение. Припомняме войните в Сирия, Афганистан, Чечения, Ирак и Либия и ще се стремим да избегнем подобна ситуация в Украйна.

Тогава остава въпросът: какво бихме направили вместо това, за да защитим украинския народ и култура? Ние гледаме с уважение на всички войници и смели цивилни, които се бият за Украйна; как може тази мощна готовност да се бие и да умре за свободна Украйна да служи като реална защита на украинското общество? Вече хората в цяла Украйна спонтанно използват ненасилствени средства за борба с инвазията; ще направим всичко възможно да организираме системна и стратегическа гражданска съпротива. Ще използваме седмиците — а може би дори месеците — някои райони на Западна Украйна да останат по-малко засегнати от военни сражения, за да подготвим себе си и другите цивилни за това, което ни предстои.

Вместо да влагаме надеждата си във военни средства, ние незабавно ще започнем да обучаваме възможно най-много хора за гражданска съпротива и да се стремим да организираме и координираме по-добре гражданската съпротива, която вече се случва спонтанно. Изследванията в тази област показват, че невъоръжената гражданска съпротива при много обстоятелства е по-ефективна от въоръжената борба. Борбата с окупационна сила винаги е трудна, без значение какви средства се използват. Въпреки това, в Украйна има знания и опит, че мирните средства могат да доведат до промяна, както по време на Оранжевата революция през 2004 г. и революцията на Майдана през 2014 г. Въпреки че обстоятелствата сега са много различни, украинският народ може да използва следващите седмици, за да научи повече , разпространяват тези знания и изграждат мрежи, организации и инфраструктура, които се борят за украинската независимост по най-ефективния начин.

Днес има всеобхватна международна солидарност с Украйна — подкрепата, на която можем да разчитаме да бъде предоставена за невъоръжена съпротива в бъдеще. Имайки това предвид, бихме насочили усилията си в четири области.

1. Ще установим и продължим отношенията с руските гражданско общество и членове, които подкрепят Украйна. Въпреки че са под силен натиск, има правозащитни групи, независими журналисти и обикновени граждани, които поемат големи рискове, за да се противопоставят на войната. Важно е да знаем как да поддържаме връзка с тях чрез криптирана комуникация и се нуждаем от знания и инфраструктура как да направим това. Най-голямата ни надежда за свободна Украйна е руското население да свали Путин и неговия режим чрез ненасилствена революция. Ние също така признаваме смелата съпротива срещу лидера на Беларус Александър Лукашенко и неговия режим, като насърчаваме продължаването на връзката и координацията с активисти в тази страна.

2. Ще разпространяваме знания за принципите на ненасилствената съпротива. Ненасилствената съпротива се основава на определена логика и придържането към принципна линия на ненасилие е важна част от това. Не говорим само за морал, а за това, което е най-ефективно при дадените обстоятелства. Някои от нас може да са се изкушили да убият руски войници, ако видяхме възможността, но разбираме, че това не е в наш интерес в дългосрочен план. Убиването само на няколко руски войници няма да доведе до военен успех, но вероятно ще делегитимизира всички, участващи в гражданската съпротива. Това ще направи по-трудно за нашите руски приятели да застанат на наша страна и по-лесно за Путин да твърди, че сме терористи. Когато става дума за насилие, Путин има всички карти в ръцете си, така че най-добрият ни шанс е да играем съвсем различна игра. Обикновените руснаци са се научили да мислят за украинците като за свои братя и сестри и ние трябва да се възползваме максимално от това. Ако руските войници бъдат принудени да убиват много мирни украинци, които се съпротивляват по смел начин, моралът на окупационните войници ще намалее значително, дезертьорството ще се увеличи и руската опозиция ще се засили. Тази солидарност от обикновените руснаци е най-големият ни коз, което означава, че трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че режимът на Путин няма възможност да промени това възприятие за украинците.

3. Ще разпространяваме знания за методите на ненасилствена съпротива, особено тези, които са били използвани с успех по време на нашествия и окупации. В онези райони на Украйна, които вече са окупирани от Русия, и в случай на продължителна руска окупация, ние бихме искали ние и другите цивилни да сме готови да продължим борбата. Една окупационна сила се нуждае от стабилност, спокойствие и сътрудничество, за да осъществи окупацията с най-малко ресурси. Ненасилствената съпротива по време на окупация е свързана с отказ от сътрудничество с всички аспекти на окупацията. В зависимост от това кои аспекти на окупацията са най-пренебрегвани, потенциалните възможности за ненасилствена съпротива включват стачки във фабриките, изграждане на паралелна училищна система или отказ от сътрудничество с администрацията. Някои ненасилствени методи са за събиране на много хора на видими протести, въпреки че по време на окупация това може да бъде свързано с голям риск. Вероятно не е време за големите демонстрации, които характеризираха предишните ненасилствени революции в Украйна. Вместо това бихме се съсредоточили върху по-разпръснати действия, които са по-малко рискови, като бойкот на руската пропаганда или координиран престой вкъщи, което може да докара икономиката в застой. Възможностите са безкрайни и можем да черпим вдъхновение от страни, окупирани от нацистите по време на Втората световна война, от борбата за независимост на Източен Тимор или други държави, окупирани днес, като Западна Папуа или Западна Сахара. Фактът, че ситуацията в Украйна е уникална, не ни пречи да се учим от другите.

4. Ще установим контакт с международни организации като Peace Brigades International или Nonviolent Peaceforce. През последните 40 години организации като тези научиха как международните наблюдатели могат да направят значителна разлика за местните активисти за правата на човека, живеещи със заплахи за живота си. Техният опит от страни като Гватемала, Колумбия, Судан, Палестина и Шри Ланка може потенциално да се развие, за да отговаря на обстоятелствата в Украйна. Може да отнеме известно време за прилагане, но в дългосрочен план те биха могли да организират и изпращат руски цивилни в Украйна като „невъоръжени телохранители“ като част от международни екипи. За режима на Путин ще бъде по-трудно да извършва зверства срещу украинското цивилно население, ако руски цивилни станат свидетели или ако свидетели са граждани на страни, които поддържат приятелски отношения с неговия режим – например Китай, Сърбия или Венецуела.

Ако имахме подкрепата на украинското правителство за тази стратегия, както и достъп до същите икономически ресурси и технологичен опит, които сега отиват за военната отбрана, стратегията, която предлагаме, би била по-лесна за изпълнение. Ако бяхме започнали подготовката преди година, днес щяхме да сме много по-добре оборудвани. Въпреки това вярваме, че невъоръжената гражданска съпротива има добри шансове да победи потенциална бъдеща окупация. За руския режим извършването на окупация ще изисква пари и персонал. Поддържането на окупация ще бъде още по-скъпо, ако украинското население се ангажира с масово несътрудничество. Междувременно, колкото по-мирна е съпротивата, толкова по-трудно е да се легитимира потисничеството на онези, които се съпротивляват. Подобна съпротива ще осигури и добри отношения с Русия в бъдеще, което винаги ще бъде най-добрата гаранция за сигурността на Украйна с този могъщ източен съсед.

Разбира се, ние, които живеем безопасно в чужбина, нямаме право да казваме на украинците какво да правят, но ако днес бяхме украинци, това е пътят, който бихме избрали. Няма лесен начин и невинни хора ще загинат. Те обаче вече умират и ако само руската страна използва военна сила, шансовете за запазване на украинския живот, култура и общество са много по-големи.

– Надарен професор Стелан Винтхаген, Университет на Масачузетс, Амхерст, САЩ
– доцент Майкен Юл Сьоренсен, Университетски колеж Østfold, Норвегия
– Професор Ричард Джаксън, Университет Отаго, Нова Зеландия
– Мат Майер, генерален секретар на Международната асоциация за изследване на мира
– Д-р Крейг Браун, Университет на Масачузетс Амхерст, Обединеното кралство
– Почетен професор Брайън Мартин, Университет на Уолонгонг, Австралия
– Йорген Йохансен, независим изследовател, Journal of Resistance Studies, Швеция
– Почетен професор Андрю Ригби, Университет Ковънтри, Обединеното кралство
– президент на Международната стипендия за помирение Лота Сьострьом Бекер
– Хенрик Фрикберг, преп. Епископски съветник по междурелигиозност, икуменика и интеграция, епархия Гьотеборг, Църква на Швеция
– Професор Лестър Кърц, Университет Джордж Мейсън, САЩ
– Професор Михаел Шулц, Университет в Гьотеборг, Швеция
– Професор Лий Смити, Swarthmore College, Съединени американски щати
– д-р Елън Фурнари, независим изследовател, САЩ
– доцент Том Хейстингс, Портланд държавен университет, САЩ
– Докторант преп. Карън Ван Фосан, независим изследовател, Съединени щати
– Педагог Шери Маурин, SMUHSD, САЩ
– Напреднал лидер на миряни Джоана Търман, епархия на Сан Хосе, Съединени щати
– Професор Шон Чабот, Университета на Източен Вашингтон, САЩ
– Почетен професор Майкъл Наглер, UC, Бъркли, САЩ
– доктор по медицина, бивш адюнкт-професор Джон Роуер, колеж Сейнт Майкълс иWorld BEYOND War, Съединени щати
– д-р, пенсиониран професор Ранди Янзен, Мир център за мир в Selkirk College, Канада
– д-р Мартин Арнолд, Институт за мирна работа и ненасилствена трансформация на конфликти, Германия
– д-р Луиз КукТонкин, независим изследовател, Австралия
– Мери Жирар, квакер, Канада
– Директор Майкъл Биър, Nonviolence International, САЩ
– Професор Егон Шпигел, Университет във Вехта, Германия
– Професор Стивън Зунес, Университет на Сан Франциско, САЩ
– д-р Крис Браун, Технологичен университет Суинбърн, Австралия
– изпълнителен директор Дейвид Суонсън, World BEYOND War, НАС
– Лорин Питърс, Christian Peacemaker Teams, Палестина/САЩ
– Директор на PEACEWORKERS Дейвид Хартсоу, PEACEWORKERS, САЩ
– Почетен професор по право Уилям С. Гаймър, Училище за мир Гретер Виктория, Канада
– основател и председател на борда Ингвар Рьонбек, Друга фондация за развитие, Швеция
Г-н Амос Олуватойе, Нигерия
– докторант Вирендра Кумар Ганди, Централен университет Махатма Ганди, Бихар, Индия
– Професор Берит Близеман де Гевара, Катедра по международна политика, Университет Аберистуит, Обединеното кралство
– Адвокат Томас Енефорс, Швеция
– Професор по изследвания на мира Кели Рей Креймър, Колеж на Сейнт Бенедикт/Университет Сейнт Джон, САЩ
Ласе Густавсон, Independent, Канада
– Философ и автор Ивар Рьонбек, WFP – World Future Press, Швеция
– Гост-професор (пенсиониран) Джордж Лейки, колеж Суортмор, САЩ
– Доцент д-р Ан де Йонг, Университет на Амстердам, Холандия
– Д-р Вероник Дудуе, фондация Бергхоф, Германия
– доцент Кристиан Рену, Университет в Орлеан и IFOR, Франция
– Синдикалист Роджър Хултгрен, Шведски съюз на транспортните работници, Швеция
– докторант Питър Казинс, Институт за изследване на мира и конфликтите, Испания
– доцент Мария дел Мар Абад Грау, Universidad de Granada, Испания
– Професор Марио Лопес-Мартинес, Университет на Гранада, Испания
– старши преподавател Александър Христоянопулос, Университет Лафборо, Обединено кралство
– д-р Джейсън Маклауд, независим изследовател, Австралия
– Научен сътрудник Джоан Шийън, Университет на Масачузетс, Амхерст, САЩ
– доцент Аслам Хан, Централен университет Махатма Ганди, Бихар, Индия
– Далила Шемия-Гьоке, Университет на Уолонгонг, Германия
– Д-р Моли Уолъс, Портланд държавен университет, САЩ
– Професор Хосе Анхел Руис Хименес, Университет на Гранада, Испания
– Приянка Борпуджари, градски университет в Дъблин, Ирландия
– доцент Брайън Палмър, Университет Упсала, Швеция
– Сенатор Тим Матерн, Сенат на Северна Америка, Съединени щати
– Международен икономист и докторант, Ханс Синклер Сакс, независим изследовател, Швеция/Колумбия
– Беате Рогенбък, немска платформа за трансформация на граждански конфликти

______________________________

Крейг Браун
Крейг Браун е филиал на отдела по социология в UMass Amherst. Той е помощник-редактор на Journal of Resistance Studies и член на борда на Европейската асоциация за изследване на мира. Неговата докторска степен оценява методите на съпротива по време на Тунизийската революция през 2011 г.

Йорген Йохансен
Йорген Йохансен е академик и активист на свободна практика с 40 години опит в повече от 100 страни. Той служи като заместник-редактор на Journal of Resistance Studies и координатор на Nordic Nonviolence Study Group, или NORNONS.

Майкен Юл Сьоренсен
Майкен Юл Сьоренсен получи докторска степен за тезата „Хумористични политически каскади: ненасилствени публични предизвикателства към властта“ от Университета на Уолонгонг, Австралия през 2014 г. Майкен дойде в университета в Карлстад през 2016 г., но продължи като почетен пост-докторант научен сътрудник в университета от Wollongong между 2015 и 2017 г. Майкен е пионер в изследването на хумора като метод за ненасилствена съпротива срещу потисничеството и е публикувал десетки статии и няколко книги, включително Хуморът в политическия активизъм: Творческа ненасилствена съпротива.

Стелан Винтхаген
Стелан Винтхаген е професор по социология, научен активист и начален надарен катедра за изследване на ненасилствените преки действия и гражданската съпротива в Масачузетския университет, Амхерст, където ръководи Инициативата за изследване на съпротивата.

2 Responses

  1. Ich unterstütze gewaltlosen Widerstand. Die NATO ist ein kriegerisches Bündnis, es gefährdet weltweit souveräne Staaten.
    Die USA, Russland und China und die Arabischen Staaten sind Imperiale Mächte, deren Kriege um Rohstoffe und Macht Menschen, Tiere und Umwelt vernichten.

    Leider sind die USA die Hauptkriegstreiber, die CIA sind international vertreten. Noch mehr Aufrüstung bedeutet noch mehr Kriege und Bedrohung aller Menschen.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани *

Свързани статии

Нашата теория за промяната

Как да сложим край на войната

Move for Peace Challenge
Антивоенни събития
Помогнете ни да растеме

Малките дарители ни продължават

Ако изберете да правите периодичен принос от поне $15 на месец, можете да изберете подарък за благодарност. Благодарим на нашите постоянни дарители на нашия уебсайт.

Това е вашият шанс да преосмислите a world beyond war
WBW Магазин
Превод на всеки език