Украйна и митът за войната

От Брад Улф, World BEYOND WarФевруари 26, 2022

Миналия 21 септември, в чест на 40-ата годишнина от Международния ден на мира, когато американските сили се изтегляха от Афганистан, нашата местна мирна организация подчерта, че ние ще бъдем неумолими да кажем не на призивите за война, че тези призиви за война ще дойдат отново, и то скоро.

Не отне много време.

Американският военен истеблишмънт и нашата вътрешна военна култура винаги трябва да имат злодей, кауза, война. Трябва да се харчат големи суми пари, бързо да се разположат оръжия, да се убият хора, да се съборят градове.

Сега Украйна е пешката.

Някои свиват рамене и казват, че войната е в нашите кости. Докато агресията може да е част от нашата ДНК, системното убийство на организираната война не е така. Това е заучено поведение. Правителствата го създадоха, усъвършенстваха го, за да усъвършенстват своите империи и не можеха да го увековечат без подкрепата на своите граждани.

И така, ние гражданите трябва да бъдем измамени, нахранени с история, мит за мошеници и праведни каузи. Мит за войната. Ние сме „добрите момчета“, не правим нищо лошо, убийството е благородно, злото трябва да бъде спряно. Историята винаги е една и съща. Само бойното поле и „злите“ се променят. Понякога, както в случая с Русия, „злите“ просто се рециклират и използват отново. Америка бомбардира суверенна държава всеки ден през последните двадесет години в Ирак, Афганистан, Сомалия и Йемен. Но това никога не е част от историята, която си разказваме.

След падането на Съветския съюз ние използвахме НАТО, за да обградим Русия. Нашите военни и тези на нашите съюзници от НАТО – танкове, ядрени ракети и бойни самолети – се придвижиха срещу руската граница по провокативен и дестабилизиращ начин. Въпреки уверенията, че НАТО няма да се разшири, за да включи страни от бившия съветски блок, ние направихме точно това. Ние въоръжихме Украйна, минимизирахме дипломатическите решения като протокола от Минск, изиграхме роля в преврата през 2014 г., който свали правителството там и постави прозападно правителство.

Как бихме реагирали, ако руснаците бяха поставени в огромен гарнизон по канадската граница? Ако китайците проведоха бойни учения с жив огън край бреговете на Калифорния? През 1962 г., когато Съветите инсталираха ракети в Куба, възмущението ни беше толкова тежко, че доведохме света до ръба на ядрена война.

Дългата ни история на асимилиране на други земи в нашите собствени, на намеса в чуждестранни избори, на сваляне на правителства, нахлуване в други страни, на изтезания, ни оставя малко място да говорим, когато други нарушават международното право. Но изглежда не пречи на нашето правителство, нашите медии, самите ни да повтарят военния мит за американците като добри момчета и всички останали като зли. Това се превърна в нашата приказка за лягане, която поражда кошмар.

Стигнахме до тази опасна точка в Източна Европа, защото загубихме способността да виждаме света през очите на друг. Виждаме с очите на войник, на американски войник, а не на гражданин. Ние позволихме военното поведение да определи нашето човешко поведение и така нашият възглед става враждебен, мисленето ни войнствено, нашият мироглед е пълен с врагове. Но в една демокрация гражданите са тези, които управляват, а не войниците.

И все пак безмилостният поток от пропаганда, извратеното разказване на нашата история и възхвалата на войната създават милитаристичен манталитет в твърде много от нас. Така става невъзможно да се разбере поведението на другите нации, да се разберат техните страхове, техните притеснения. Ние знаем само нашата собствена създадена история, нашия собствен мит, ние се грижим само за собствените си грижи и така сме вечно във война. Ние ставаме по-скоро провокатори, отколкото миротворци.

Военната агресия трябва да бъде спряна, международното беззаконие да бъде осъдено, териториалните граници да се зачитат, нарушенията на правата на човека да бъдат преследвани. За да направим това, трябва да моделираме поведението, което твърдим, че ценим, да го направим по начин, който да стане научен във всеки един от нас и в останалия свят. Само тогава нарушителите ще бъдат малко и наистина изолирани, неспособни да функционират на международната арена, като по този начин ще бъдат възпрепятствани да изпълнят своите незаконни цели.

Украйна не трябва да търпи инвазия от Русия. А безопасността и сигурността на Русия не трябваше да бъдат застрашени от разширяването и оръжията на НАТО. Наистина ли сме неспособни да разрешим тези проблеми, без да се избием един друг? Дали нашият интелект е толкова ограничен, нашето търпение толкова кратко ли е, нашата човечност е толкова свита, че трябва многократно да посягаме към меча? Войната не е генетично заложена в нашите кости и тези проблеми не са създадени от Бога. Ние ги направихме и митовете около тях, така че можем да ги разкрием. Трябва да вярваме в това, ако искаме да оцелеем.

Брад Улф е бивш адвокат, професор и декан на Community College. Той е съосновател на Peace Action of Lancaster, филиал на Peace Action.org.