Червената уплаха

От Алис Слейтър, В Depth News, Април 3, 2022

НЮ ЙОРК (IDN) – През 1954 г. посещавах колежа Куинс през годините преди сенатор Джоузеф Маккарти най-накрая да срещне възмездието си на изслушванията на армията-Макарти, след като години наред тероризира американците с обвинения в нелоялни комунисти, размахвайки списъци с граждани в черния списък, заплашвайки живота им, тяхната заетост, способността им да функционират в обществото поради политическите си пристрастия.

В кафенето на колежа обсъждахме политиката, когато един студент пусна жълта брошура в ръцете ми. "Тук трябва да прочетете това." Погледнах заглавието. Сърцето ми прескочи, когато видях думите „Комунистическата партия на Америка“. Напъхнах я набързо неотворена в чантата си с книги, взех автобуса вкъщи, качих се с асансьора до 8-ия етаж, отидох директно до инсинератора и хвърлих брошурата надолу в улея, непрочетена, преди да вляза в апартамента си. Със сигурност нямаше да ме хванат на крак. Червеният страх ме обхвана.

Имах първия си проблясък на „другата страна на историята“ за комунизма през 1968 г., живеейки в Масапекуа, Лонг Айлънд, домакиня в предградията, гледайки Уолтър Кронкайт, репортащ за войната във Виетнам. Той пусна стар новинарски филм за стройна, момчешка среща на Хо Ши Мин с Удроу Уилсън през 1919 г., в края на Първата световна война, търсейки помощ от САЩ за прекратяване на бруталната френска колониална окупация на Виетнам. Кронкайт съобщи как Хо дори е моделирал виетнамската конституция по нашата. Уилсън го отхвърли и Съветите бяха повече от щастливи да помогнат. Така Виетнам стана комунистически. Години по-късно видях филма Indochine, драматизирайки жестокото френско поробване на виетнамски работници върху каучукови плантации.

По-късно същия ден вечерните новини показаха, че тълпа студенти в Колумбия се разбунтуваха в кампуса, барикадираха декана на университета в кабинета му, крещяха антивоенни лозунги и проклинаха бизнес и академичните връзки на Колумбия с Пентагона. Те не искаха да бъдат привлечени в неморалната война във Виетнам! Бях ужасена. Как може този пълен хаос и безредие да се случват точно тук, в Колумбийския университет в Ню Йорк?

Това беше краят на моя свят, какъвто го знаех! Току-що бях навършил тридесет години и учениците имаха лозунг „Не вярвай на никого над тридесет”. Обърнах се към съпруга си: „Какво има значение с тези деца? Не знаят ли, че това е Америка? Не знаят ли, че имаме политически процес? По-добре да направя нещо по въпроса!” Още на следващата вечер Демократичният клуб провеждаше дебат в гимназията Масапекуа между ястребите и гълъбите за войната във Виетнам. Отидох на срещата, изпълнен с справедлива увереност относно неморалната позиция, която заехме, и се присъединих към гълъбите, където организирахме кампанията на Юджийн Маккарти в Лонг Айлънд за номинацията на демократите за президент, за да сложим край на войната.

Маккарти загуби кандидатурата си през 1968 г. в Чикаго и ние сформирахме Новата демократична коалиция в цялата страна – ходехме от врата до врата без никакъв интернет и всъщност спечелихме номинацията на Демократическата партия за Джордж Макгавърн през 1972 г. в кампания на обикновените хора, която шокира истеблишмента! Това беше първият ми болезнен урок за това колко пристрастни са основните медии срещу антивоенното движение. Те никога не са написали нищо положително за програмата на Макгавърн за прекратяване на войната, правата на жените, правата на гейовете, гражданските права. Преследваха го за номинацията на сенатор Томас Игълтън за вицепрезидент, който години по-рано беше хоспитализиран за маниакална депресия. Най-накрая трябваше да го замени в билета със Сарджент Шрайвър. Той спечели само Масачузетс и Вашингтон, окръг Колумбия. След това шефовете на Демократическата партия създадоха цял набор от „супер делегати“, за да контролират кой може да спечели номинацията и да предотвратят такъв вид изключителна победа на обикновените хора да се повтори!

През 1989 г., след като станах адвокат, след като децата ми пораснаха, станах доброволец в Алианса на юристите за контрол на ядрените оръжия и посетих Съветския съюз с делегацията на професионалната кръгла маса в Ню Йорк. Беше разтърсващо време за посещение в Русия. Горбачов току-що беше започнал да прилага новата си политика на перистройка намлява обем— реконструкция и откритост. Руският народ беше насочен от комунистическата държава да експериментира с демокрацията. Плакати, окачени от магазини и врати нагоре и надолу по улиците на Москва, провъзгласяват демокрация...демокрация– призоваване на хората да гласуват.

Нашата нюйоркска делегация посети списание Novasty—Истина-където писателите обясниха, че под перестройката, те наскоро гласуваха да изберат своите редактори. В завод за трактори в Сверск, на 40 мили от Москва, нашата делегация в конферентната зала на завода беше попитана дали предпочитаме да започнем с въпроси или да чуем беседа. Докато вдигахме ръце, за да гласуваме, присъстващите местни жители започнаха да шепнат и цъкат „Демокрация! Демокрация”! Очите ми се напълниха със сълзи от изненадата и удивлението, което небрежното ни вдигане на ръце предизвика у нашите руски домакини.

Болезнената, изгаряща визия на гробището на масови, немаркирани гробове в Ленинград все още ме преследва. Хитлеровата обсада на Ленинград доведе до смъртта на близо един милион руснаци. Изглежда, че на всеки ъгъл на улицата мемориални статути отдават почит на част от 27-те милиона руснаци, загинали при нацистката атака. Толкова много мъже над шестдесет. покрай които минах по улиците на Москва и Ленинград, гърдите им бяха украсени с военни медали от онова, което руснаците наричаха Великата война. Какъв побой взеха те от нацистите — и колко важна роля все още играе в културата им днес, когато се разгръща трагичният украински хаос.

В един момент моят водач попита: „Защо вие, американците, не ни вярвате?“ — Защо да не ти вярваме? Възкликнах: „Ами Унгария? Какво относно Чехословакия?” Той ме погледна с болезнено изражение: „Но ние трябваше да защитим границите си от Германия!“ Погледнах в водните му сини очи и чух пламенната искреност в гласа му. В този момент се почувствах предаден от моето правителство и годините на постоянен страх за комунистическата заплаха. Руснаците бяха в отбранителна позиция, докато изграждаха военната си мощ. Те използваха Източна Европа като буфер срещу всяко повторение на опустошенията на войната, които бяха преживели от Германия. Дори Наполеон беше нахлул направо в Москва през предходния век!

Ясно е, че отново създаваме лоша воля и омраза с неприличното разширяване на НАТО, въпреки обещанията на Регън към Горбачов, че няма да се разшири „една инча на изток“ от Германия, като същевременно съхранява ядрени оръжия в пет страни от НАТО, поставяйки ракети в Румъния и Полша и игра на военни игри, включително игри с ядрени военни, по границите на Русия. Нищо чудно, че нашият отказ да откажем членство в НАТО на Украйна беше посрещнат от сегашното ужасно насилствено нападение и нахлуване от страна на Русия.

Никога не се споменава в нестихващата медийна атака срещу Путин и Русия, че в един момент Путин, отчайвайки се, че някога ще може да спре разширяването на НАТО на изток, попита Клинтън дали Русия може да се присъедини към НАТО. Но той беше отхвърлен, както и други руски предложения към САЩ да преговарят за премахването на ядрените оръжия в замяна на отказ от разполагане на ракети в Румъния, да се върнат към Договора за ПРО и Договора за РСМД, да забранят кибервойната и да договорят договор за забрана на оръжията в космоса.

В анимационния филм на Мат Вуъркер чичо Сам е на дивана на психиатър и стиска страхливо ракета и казва: „Не разбирам – имам 1800 ядрени ракети, 283 бойни кораба, 940 самолета. Харча повече за армията си, отколкото следващите 12 нации взети заедно. Защо се чувствам толкова несигурен!” Психиатърът отговаря: „Просто е. Имате военно-промишлен комплекс!“

Какво е решението? Светът трябва да отправи призив за здрав разум!! 

Призив за глобален мораториум за мир

ПРИЗОВ ЗА ГЛОБАЛНО ПРИМИРИЯТ И МОРАТОРИЙ върху всяко ново производство на оръжия – нито един куршум повече – включително и особено ядрените оръжия, нека ръждясват в мир!

ЗАМРАЗЕНЕ на цялото производство на оръжия и производството на изкопаеми, ядрени горива и горива от биомаса, начинът, по който нациите се подготвиха за Втората световна война и спряха повечето местни производства, за да произвеждат оръжия и да използват тези ресурси, за да спасят планетата от катастрофално унищожаване на климата;

Създайте глобална тригодишна програма за аварии на вятърни мелници, слънчеви панели, хидротурбини, геотермална, ефективност, зелена водородна енергия, със стотици милиони работни места по целия свят и покриване на света със слънчеви панели, вятърни мелници, водни турбини, геотермално генериране растения;

ЗАПОЧНЕТЕ ГЛОБАЛНА ПРОГРАМА за устойчиво земеделие – засадете още десетки милиони дървета, поставете градини на покрива на всяка сграда и градски зеленчукови петна на всяка улица;

ВСИЧКИ РАБОТИМ ЗАЕДНО ПО ЦЯЛОТО ЗЕМЕТО, за да спасим Майката Земя от ядрена война и катастрофално опустошение на климата!

Писателят служи в съветите на World Beyond War, Глобалната мрежа срещу оръжия и ядрена енергия в космоса. Тя е и представител на неправителствените организации на ООН за Ядрената Ера фондация за мир.