„Смъртното желание“ на НАТО ще унищожи не само Европа, но и останалия свят

Трудно е да се разбере защо западните политици и основните медии не успяват да възприемат екзистенциалната опасност, която са наложили на Русия и безразсъдно на останалите от нас. Настояването на НАТО за своята така наречена политика на „отворени врати“ е солипсистично и безгрижно игнорира законните интереси на Русия в областта на сигурността. Никоя държава не би се примирила с такова разширяване. Със сигурност не и САЩ, ако за сравнение Мексико би се изкушило да се присъедини към воден от Китай съюз.

НАТО показа това, което бих нарекъл виновна непримиримост и отказът му да преговаря за общоевропейско или дори световно споразумение за сигурност представлява форма на провокация, която директно отприщи настоящата война в Украйна. Освен това е лесно да се разбере, че тази война може много лесно да ескалира до взаимно ядрено унищожение.

Това не е първият път, в който човечеството се изправя пред сериозна криза, която можеше да бъде предотвратена чрез спазване на обещанията, дадени на покойния Михаил Горбачов от бившия държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър^[1] и от други американски служители. Разширяването на НАТО на изток от 1997 г. насам се възприема от руските лидери като сериозно нарушение на изключително важно споразумение за сигурност с екзистенциални нюанси. То се възприема като все по-голяма заплаха, „заплаха за използване на сила“ за целите на член 2(4) от Устава на ООН. Това води до сериозен риск от ядрена конфронтация, тъй като Русия има огромен ядрен арсенал и средства за доставка на бойни глави.

Важният въпрос, който не се поставя от основните медии, е: Защо провокираме ядрена сила? Загубихме ли чувството си за пропорции? Играем ли нещо като „руска рулетка“ със съдбата на бъдещите поколения хора на планетата?

Това не е само политически въпрос, но до голяма степен социален, философски и морален въпрос. Нашите лидери със сигурност нямат право да застрашават живота на всички американци. Това е изключително недемократично поведение и трябва да бъде осъдено от американския народ. Уви, основните медии разпространяват антируска пропаганда от десетилетия. Защо НАТО играе тази изключително рискована игра „va banque“? Можем ли също така да застрашим живота на всички европейци, азиатци, африканци и латиноамериканци? Само защото сме „изключителни“ и искаме да бъдем непримирими по отношение на нашето „право“ да разширяваме НАТО?

Нека си поемем дълбоко дъх и си припомним колко близо беше светът до Апокалипсиса по време на кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. Слава Богу, че в Белия дом имаше хора с хладнокръвие и Джон Ф. Кенеди избра директни преговори с Съветите, защото съдбата на човечеството е в неговите ръце. Бях гимназист в Чикаго и си спомням, че гледах дебатите между Адлай Стивънсън III и Валентин Зорин (с когото се запознах много години по-късно, когато бях старши служител на ООН по правата на човека в Женева).

През 1962 г. ООН спаси света, като предостави форум, където различията могат да бъдат разрешени по мирен начин. Трагедия е, че настоящият генерален секретар Антонио Гутериш не успя да се справи своевременно с опасността, породена от разширяването на НАТО. Той можеше, но не успя да улесни преговорите между Русия и страните от НАТО преди февруари 2022 г. Позорно е, че ОССЕ не успя да убеди украинското правителство, че трябва да изпълни Минските споразумения – pacta sunt servanda.

Жалко е, че неутрални страни като Швейцария не успяха да се застъпят за човечеството, когато все още беше възможно да се спре избухването на войната. Още сега е наложително да се спре войната. Всеки, който удължава войната, извършва престъпление срещу мира и престъпление срещу човечеството. Убийствата трябва да спрат днес и цялото човечество трябва да се изправи и да поиска мир СЕГА.

Спомням си речта на Джон Ф. Кенеди в Американския университет във Вашингтон на 10 юни 1963 г.^[2]. Мисля, че всички политици трябва да прочетат това забележително мъдро изявление и да видят колко е уместно то за разрешаването на настоящата война в Украйна. Професор Джефри Сакс от Колумбийския университет в Ню Йорк написа проницателна книга за това.^[3]

Похвално завършвайки класа, Кенеди припомни описанието на Мейсфийлд за университета като „място, където онези, които мразят невежеството, могат да се стремят да знаят, където онези, които възприемат истината, могат да се стремят да накарат другите да я видят“.

Кенеди избра да обсъди „най-важната тема на земята: световният мир. Какъв мир имам предвид? Какъв мир търсим? Не а Pax Americana наложени на света от американските военни оръжия. Не мирът на гроба или сигурността на роба. Говоря за истински мир, вид мир, който прави живота на земята си струва да се живее, вид, който позволява на хората и нациите да растат и да се надяват и да изградят по-добър живот за своите деца – не само мир за американците, но мир за всички мъже и жени – не само мир в нашето време, но мир за всички времена.“

Кенеди имаше добри съветници, които му напомниха, че „тоталната война няма смисъл … в епоха, когато едно ядрено оръжие съдържа почти десет пъти по-голяма експлозивна сила от тази на всички съюзнически въздушни сили през Втората световна война. Няма смисъл в епоха, когато смъртоносните отрови, произведени от ядрен обмен, ще бъдат пренесени от вятъра, водата, почвата и семената до далечните краища на земното кълбо и до поколения, които все още не са родени.“

Кенеди и неговият предшественик Айзенхауер многократно осъждат харченето на милиарди долари всяка година за оръжия, защото такива разходи не са ефективен начин за осигуряване на мир, което е необходимата рационална цел на рационалните хора.

За разлика от наследниците на Кенеди в Белия дом, JFK наистина имаше чувство за реалност и способност за самокритика: „Някои казват, че е безполезно да се говори за световен мир или световно право или световно разоръжаване – и че ще бъде безполезно, докато не лидерите на Съветския съюз възприемат по-просветено отношение. Надявам се да го направят. Вярвам, че можем да им помогнем да го направят. Но също така вярвам, че трябва да преразгледаме собственото си отношение – като индивиди и като нация – защото нашето отношение е толкова важно, колкото и тяхното.

Съответно той предложи да се проучи отношението на САЩ към самия мир. „Твърде много от нас смятат, че е невъзможно. Твърде много го смятат за нереално. Но това е опасно, пораженческо вярване. Това води до заключението, че войната е неизбежна – че човечеството е обречено – че сме обхванати от сили, които не можем да контролираме. Той отказа да приеме това мнение. Както той каза на абсолвентите в Американския университет, „Нашите проблеми са създадени от човека – следователно те могат да бъдат решени от човека. И човек може да бъде толкова голям, колкото си иска. Никой проблем на човешката съдба не е извън човешките същества. Човешкият разум и дух често са разрешавали привидно неразрешимото – и ние вярваме, че могат да го направят отново...“

Той насърчи аудиторията си да се съсредоточи върху по-практичен, по-постижим мир, основан не на внезапна революция в човешката природа, а на постепенна еволюция в човешките институции – върху поредица от конкретни действия и ефективни споразумения, които са в интерес на всички заинтересовани : „Няма единствен, прост ключ към този мир – няма грандиозна или магическа формула, която да бъде възприета от една или две сили. Истинският мир трябва да бъде продукт на много нации, сбор от много действия. Тя трябва да бъде динамична, а не статична, променяща се, за да отговори на предизвикателството на всяко ново поколение. Защото мирът е процес – начин за решаване на проблеми.“

Лично аз съм натъжен от факта, че думите на Кенеди са толкова далеч от реториката, която чуваме днес както от Байдън, така и от Блинкен, чийто разказ е самооправдано осъждане – черно-бяла карикатура – ​​без намек за хуманистичното и прагматично отношение на JFK подход към международните отношения.

Насърчавам се да преоткрия визията на JFK: „Световният мир, както мирът в общността, не изисква всеки човек да обича ближния си – той изисква само те да живеят заедно във взаимна толерантност, подлагайки своите спорове на справедливо и мирно уреждане. А историята ни учи, че враждите между нациите, както и между отделните хора, не траят вечно.“

JFK настоя, че трябва да издържим и да приемем по-малко категорична гледна точка за нашата собствена доброта и злото на нашите противници. Той напомни на публиката си, че мирът не е необходимо да бъде неосъществим и войната не трябва да е неизбежна. „Като дефинираме нашата цел по-ясно, като я направим да изглежда по-управляема и по-малко отдалечена, можем да помогнем на всички хора да я видят, да черпят надежда от нея и да се движат неудържимо към нея.“

Неговото заключение беше неочаквано: „Следователно трябва да упорстваме в търсенето на мир с надеждата, че конструктивните промени в рамките на комунистическия блок могат да доведат до постижими решения, които сега изглеждат извън нас. Ние трябва да водим нашите дела по такъв начин, че да бъде в интерес на комунистите да се споразумеят за истински мир. Преди всичко, докато защитаваме собствените си жизненоважни интереси, ядрените сили трябва да предотвратят онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война. Възприемането на такъв курс в ядрената ера би било доказателство само за фалита на нашата политика или за колективно желание за смърт за света.

Възпитаниците на Американския университет ентусиазирано аплодираха Кенеди през 1963 г. Бих желал всеки студент, всеки гимназист, всеки член на Конгреса, всеки журналист да прочете тази реч и да размишлява върху нейните последици за ДНЕШНИЯ свят. Иска ми се те да прочетат New York Times на Джордж Ф. Кенан^[4] есе от 1997 г., осъждащо разширяването на НАТО, гледната точка на Джак Матлок^[5], последният посланик на САЩ в СССР, предупрежденията на американските учени Стивън Коен^[6] и професор Джон Миършаймър^[7].

Страхувам се, че в настоящия свят на фалшиви новини и манипулирани разкази, в днешното общество с промити мозъци, Кенеди ще бъде обвинен, че е „умиротворител“ на Русия, дори предател на американските ценности. И все пак съдбата на цялото човечество сега е поставена на карта. И това, от което наистина се нуждаем, е още един JFK в Белия дом.

Алфред де Заяс е професор по право в Женевското училище по дипломация и е служил като независим експерт на ООН по международния ред 2012-18. Той е автор на единадесет книги, включително „Изграждане на справедлив световен ред“, Clarity Press, 2021 г., и „Countering Mainstream Narratives“, Clarity Press, 2022 г.

1. https://nsarchive.gwu.edu/document/16117-document-06-record-conversation-between ↑
2. https://www.jfklibrary.org/archives/other-resources/john-f-kennedy-speeches/american-university-19630610 ↑
3. https://www.jeffsachs.org/Джефри Сакс, Да преместиш света: Търсенето на мир на JFK. Random House, 2013. Вижте също https://www.jeffsachs.org/newspaper-articles/h29g9k7l7fymxp39yhzwxc5f72ancr ↑
4. https://comw.org/pda/george-kennan-on-nato-expansion/ ↑
5. https://transnational.live/2022/05/28/jack-matlock-ukraine-crisis-should-have-been-avoided/ ↑
6. „Ако преместим войски на НАТО до границите на Русия, това очевидно ще милитаризира ситуацията, но Русия няма да отстъпи. Въпросът е екзистенциален.” ↑

7. https://www.mearsheimer.com/. Mearsheimer, The Great Delusion, Yale University Press, 2018 г. https://www.economist.com/by-invitation/2022/03/11/john-mearsheimer-on-why-the-west-is-principally-responsible- за-украинската-криза ↑