От Дейвид Суонсън, World BEYOND War, Март 5, 2021
Как да не обичаш книга, наречена Глупостта на войната? Изкушавам се да преброя начините. Новата книга на Джон Мюлер е странна, за която се надявам да има перфектна публика - макар че не съм сигурен кой е.
Книгата на практика е свободна от всякакво съзерцание за това как би било по-разумно да се разрешават спорове без насилие, от какъвто и да е анализ на нарастващата сила и успех на ненасилствените действия, от всякаква дискусия за растежа и потенциала на международните институции и закони, от всякаква критика към корумпирани мотиви за печалба зад войните и военната пропаганда, за каквото и да е размишление за това колко е тъпо да се подобрява светът чрез хвърляне на бомби върху хора в предимно едностранни масови кланета на предимно цивилни, с всякаква мисъл, че оръжията, които се раздават от Съединените щати и други богати държави са поставили едни и същи оръжия от двете страни на повечето войни и са поставили повечето войни на места, които не произвеждат оръжия, при всяко споменаване на щетите, нанесени на прозрачното самоуправление или морал или на природната среда от войната, и има само най-малкото признание за финансовите компромиси, налични чрез превръщането в мир. Липсва също така сериозно поставяне на милитаристки изчисления в контекста на предстоящия екологичен и климатичен колапс.
Вместо това, това е книга, водена от (възхитителната и очевидно вярна) идея, че войната е културен избор, който може да бъде повлиян от промени в общественото мнение, съчетани с (някаква странна, но отчасти правилна) идея, че войните и натрупванията на войски - макар и като цяло разумни и добронамерени - вероятно не са били необходими и вероятно не са необходими в отдалечен мащаб на сегашния американски милитаризъм, защото заплахите, от които Мюлер смята, че всъщност се страхуват от военните плановици и които според мен са измислени от опитни пропагандисти, са диво преувеличена, ако съществува.
Въпреки това Мюлер измерва до голяма степен обществената подкрепа за войните в Съединените щати въз основа на анкета дали хората искат правителството на САЩ изобщо да се ангажира със света. Тъй като е възможно да се ангажираме със света чрез мирни договори, международни органи, действителна помощ и сътрудничество по множество проекти, които нямат нищо общо с войната, този въпрос всъщност не ни казва нищо за обществената подкрепа за милитаризма. Това е старият "изолационистки" или милитаристки избор, за който Мюлер изглежда е глупост, но все пак използва, вместо да разглежда анкета за преместване на пари от милитаризъм към човешки и екологични нужди или да проверява дали трябва да се водят войни или анкети дали президентите трябва да започнат войни или дали обществеността трябва да получи право на вето чрез референдум. Мюлер всъщност предлага „умиротворяване“ и „самодоволство“, а не енергични мирни ангажименти със света.
Мюлер иска да намали драматично американския милитаризъм и твърди, че вероятно е трябвало да бъде направено в края на Втората световна война и че различни постижения, приписвани на милитаризма след Втората световна война, вероятно биха били постигнати по-добре без него. И все пак той иска да запази живи различни мощни пропагандни точки в полза на неконтролируемия милитаризъм, включително необходимостта от сдържане на правителства извън САЩ и страха от бъдещи „хитлери“ въпреки виртуалния край на колониализма и завоеванията и въпреки невъзможността на оригиналния Хитлер, който е направил това, което е направил без Версайския договор, подкрепата на западните правителства, подкрепата на западните корпорации, евгениката на САЩ и теорията на расата, американското сегрегационно законодателство или антисемитизма на западните правителства.
Ако хората, които като цяло са съгласни с Мюлер и четат тази книга, по някакъв начин са убедени да намалят американския милитаризъм с три четвърти, това би било много добре за мен. Получената обратна надпревара във въоръжаването би улеснила случая за продължително намаляване и премахване.
Делото на Мюлер за липса на врагове на американското правителство е отчасти сравнение на инвестициите и капацитета, отчасти проверка на намеренията и отчасти признание, че войната не успява сама по себе си - нито мащабна, нито малката война -мащабно насилие, известно като „тероризъм“, така често използвано за оправдание на по-мащабното насилие, наречено „война“. Книгата обхваща глупостта на тероризма, както и глупостта на войната. Що се отнася до нелепо преувеличените чужди заплахи, Мюлер е прав - и се надявам да го е послушал. Той прави многобройни отлични моменти по отношение на сигурността, с която хората са предсказвали трета световна война, втора 9-11 и т.н., и сравнявайки страха от японската икономика отпреди няколко десетилетия със страха от китайския.
Но препъни камъни, хвърлени по пътя на читателя, включват пролог, лъжливо твърдящ, че войната почти е изчезнала. Някои читатели може да се чудят защо тогава трябва да се тревожат за това. Други може - както предполага Мюлер възнамерява - да намерят почти несъществуването на войната като основателна причина да се отърват от нея. И все пак други могат да се борят с това какво да вярват в книга, която ненужно зарежда пролога с фактически грешки.
Графика на страница 3 показва „Имперски и колониални войни“, които престават да съществуват в началото на 1970-те години, „Международни войни“ около 2003 г., „Граждански войни с малка или никаква външна намеса“, съставляващи по-голямата част от признатите войни, но намаляващи до около 3 в момента и „Граждански войни с външна намеса“, съставляващи още 3.
Ако определите войните като въоръжени конфликти с повече от 1,000 смъртни случая годишно, тогава получавате 17 държави с войни в ход. Мюлер не ни казва кои 6 той смята за войни или защо. От тези 17, едната е война в Афганистан, чийто настоящ етап е иницииран през 2001 г. от Съединените щати, които впоследствие увлякоха 41 други държави в нея (от които 34 все още имат войници на земята). Друга е война срещу Йемен, водена от Саудитска Арабия, ОАЕ и САЩ (която твърди, че е частично прекратена). Също в списъка: Ирак, Сирия, Украйна (където Мюлер разказва историята на преврата с изчезналия преврат), Либия, Пакистан, Сомалия и др. Очевидно тези войни или не съществуват, или са „граждански войни“ с три от те включват „външна намеса“ (макар и 100% от тях с американско оръжие). Мюлер продължава да заявява, че е имало „полицейски войни“, които изглежда се считат за „международни войни“, но твърди, че единствените скорошни войни са войните в Ирак и Афганистан. Едното от тях очевидно е съществувало от около 2002 до 2002 г., а другото изобщо не, според графиката. По-късно той ни казва, че Либия, Сирия и Йемен са „граждански войни“.
Цялата книга на Мюлер е пълна с не само този вид война е над пинкерството, но и всички абсурдно ниски оценки на жертвите, абсурдно щедра интерпретация на (САЩ) намерения и примигван анализ на историята (смесен с някои отлични анализи на историята също!), че се очаква от привърженик на засиления милитаризъм. И все пак Мюлер (условно и с всякакви предупреждения) предлага драстично намален милитаризъм. Трябва да се надяваме, че има аудитория, която чете това като 100% вдясно и стига до намалението, ако не и до касионната кауза.
Тогава може би можем да ги информираме, че Пактът на Келог Брианд не забранява и дори не споменава „агресия“, а по-скоро война, че световните лидери не са направили всичко възможно, за да избегнат Втората световна война, че САЩ не са се появили в Корея едва след войната започна, че корейската война не си струва да се провежда, че неприятностите между Иран и Съединените щати не „всички започват през 1979 г.“, че Джон Кери не е антивоенният кандидат за президент, че Саудитска Арабия е съучастник в 9 -11, че Русия не е „превзела“ Крим, че Путин и Си Дзинпин не приличат на Хитлер, че войната лъже за ядрени оръжия, причиняващи ужасни войни на места като Ирак, не е логична причина да се държат ядрени оръжия наоколо, че причината да се получи да се отървем от ядрените оръжия не е, че вече са ни унищожили и не че са се доближили, а че рискът по никакъв начин не е оправдан, че НАТО не е добронамерена сила за контрол на другите си членове, а средство за улесняване на чужди войни и генериране на продажби на оръжия и че причината да няма m „полицейски войни“ или „полицейски войни“ са не само политически непопулярни, но и убийството на хора е зло.
